Фондация Геа Челониа Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

ФОНДАЦИЯ   ГЕА   ЧЕЛОНИА

Опазване на сухоземните костенурки в България

 

 

 

Фондация Геа Челониа: Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

Начало » За костенурките

 

Обща характеристика на костенурките

Видове костенурки

Биологични особености

Семейство Сухоземни костенурки

Сухоземните костенурки в България

 

Обща характеристика на костенурките

Костенурките са представители на клас влечуги (Reptiliа), разред Testudines. В зависимост от начина, по който прибират главата и шията си под корубата, те се разделят на два подразреда: Страничношийни (Pleurodira) и Скритошийни (Cryptodira).

Те са едни от най-древните животни на планетата. Днес са известни около 310 вида. Първите костенурки са се появили още през епохата на динозаврите преди около 300 милиона години. Те са единствените оцелели от клона Anapsida, чиито останали представители са изченали в края на пермския геоложки период. Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик.

Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове - сухоземни костенурки, обитаващи дори пустинни области, водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки).

На територията на България се срещат 5 вида костенурки (един от тях – червеноухата костенурка, не е автохтонен) от три семейства, а в българската акватория на Черно море са намерени два вида морски костенурки.

Обратно

 

Видове костенурки

 

Сухоземни костенурки Сладководни костенурки Морски костенурки
Careta careta
Шипобедрена костенурка
(Testudo graeca)
Обикновена блатна костенурка
(Emys orbicularis)
Карета
(Careta careta)
Galapagos tortoise Box turtle

Галапагоска костенурка
(Geochelone nigra)

Точковидна костенурка
(clemmys guttata)
Зелена морска костенурка
Chelonia mydas)
Eretmochelys imbricata (hawksbill sea turtle)
Индийска звездна костенурка
(Geochelone elegans)
Мата мата
(Chelus fimbriatus)
Ястребова човка
(Eretmochelys imbricata )

 

Обратно

 

Биологични особености

Размерите на костенурките варират от няколко сантиметра до 3 метра, а теглото им - от няколко десетки грама до 900 килограма. Костенурките живеят дълго, известни са индивиди, живяли в изкуствени условия над 150 г. В някои култури (Китай) те символизират дълголетие. Най-възрастната костенурка - рекордьор е Tui Malila от Тонга. Гигантските костенурки от Галапагоските острови са помогнали на Чарлс Дарвин да формулира еволюционната теория изолирани популации от различни острови, въпреки че са произлезли от общ прародител, са се разклонили в различни форми. Една от Дарвиновите костенурки на име Хариет все още живее в Австралийски зоопарк.


Най-характерната особеност на костенурките е корубата. Тя се състои от изпъкнала горна част - карапакс и плоска долна част пластрон. Двете части са свързани със сухожилни връзки, които при много видове са напълно вкостенени.

 

Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Те са активни само в сравнително тесен температурен диапазон. През най-студените месеци от годината те изпадат в зимен сън. Само един вид - кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по засега неизвестен механизъм.

За да набавят необходимата топлина за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали видове костенурки, трябва да получават допълнително енергия отвън - например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. По време на зимен сън (хибернация), те намаляват всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. Продължителността на хибернацията зависи и от конкретните температури в съответната година. При затопляне отново възобновяват своята активност.


За да се придвижват по терена, избират маршрути с температура близка до оптимума им. При резките промени в метеорологичната обстановка те се укриват в убежищата си още преди да е започнала буря и ги напускат едва когато времето се е стабилизирало. Силните ветрове ограничават активността им. През сухи и горещи лета, когато растителността изсъхва и храната им съответно намалява могат да изпаднат в летаргично състояние. Тогава те остават заровени под земята докато големите суши отминат и отново се раззелени. Всички видове костенурки са с дневна активност.

Всички представители дишат чрез бял дроб, сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални мускули, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.

Хранителните навици са различни при отделните представители, като съществуват изцяло растителноядни, хищници и всеядни. Костенурките нямат зъби. Раздробяването на храната става чрез вкостенените остри ръбове на челюстите.


Размножават се чрез яйца, които женската снася на сушата. Самото яйце, както при всички влечуги е от амниотичен тип. Названието се дължи на наличието на амнион - вътрешна ципа която обвива развиващия се зародиш и формира пространство запълнено с течност (амниотична течност). Това е еволюционен напредък спрямо яйцата на земноводни. Амниона предпазва зародиша от околната суша, като му осигурява водна среда. Зародишът има още предпазни обвивки - под самата черупка на яйцето е разположена друга предпазна мембрана - хорион. Непосредствено под нея при развитието на зародиша се формира ново пространство заградено от трета мембрана - алантоис. Алантоисът е натоварен предимно с газова обмяна и складиране на отпадни метаболитни продукти от зародишното развитие (пикочният мехур при възрастните произлиза от алантоиса). По късно в развитието на яйцето алантоиса и хориона се сливат в обща протективна мембрана (хориоалантоис), която се натоварва с дихателни функции, а отпадните продукти се натрупват в простарнтвото което загражда. Самият зародиш се изхранва от резервните хранителни вещества в яйцето - от т.нар. жълтъчен сак. Отвън се формира кожеста черупка на яйцето.

Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. При много видове полът се определя от факторите на средата - най-вече от температурата, при която е протекла инкубацията. В общия случай, при по--високи температури се излюпват повече женски, при по-ниски температури – повече мъжки.

Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. зародишев зъб (caruncula), разположен отпред на горната челюст. Излизат от гнездото и започват самостоятелен живот.

Костенурките и техните яйцата са жертва на редица гръбначни животни. Сред тях има и специализирани тортилофаги. Защитна стратегия при костенурките е да застиват неподвижно, когато се чувстват застрашени и да изчакат опасността да отмине.

Обратно


Семейство Сухоземни костенурки (Testudinidae)

В света са известни над 50 вида сухоземни костенурки. Живеят в разнообразни местообитания – от топли влажни гори до полупустини и пустини. Най-голямо видово разнообразие има в Африка и Азия, а в Европа, Северна и Южна Америка живеят само няколко вида. В Австралия не се срещат.

Размерите на възрастните варират от 12 cm (род Homopus) до 130 cm (род Geochelone, най-едрите съвременни сухоземни костенурки).

Роговите щитчета на карапакса са оцветени основно в жълто и черно, докато тези на пластрона са предимно черни. Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същият брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по малък брой кости и рогови щитчета. Главата е покрита отгоре с едри щитчета. Пръстите на краката са срастнали и само ноктите са свободни. Половият диморфизъм се изразява във формата на пластрона – при мъжките той е вдлъбнат, а при женските е равен или леко изпъкнал. Хранят се предимно с растителна, по-рядко и с животинска храна. Размножаването е свързано с брачни игри и турнири между мъжките. В рамките на размножителния период женските снасят неколкократно в отделни гнездови ямки по 2-12 яйца. Повечето видове живеят дълго – в редки случаи до 150 години.

Обратно


Използвана литература:

Бешков Вл, К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 120 с.

Бешков Вл. 1984. Разпространение, относителна численост и мерки за опазване на сухоземните костенурки в България. - Екология, 14: 14-34.

Боян П. Петров, Владимир Бешков, Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски. 2003. “Национален план за действие за опазване на сухоземните костенурки в България”, Версия 1, БДЗП, НПМ-БАН, София.

Бисерков Б, Б. Наумов, Н. Цанков, А.Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев. 2007. Определител на земноводните и влечугите в България, Зелени Балкани, София

Лазаркевич-Станчева И. 1997. Изследвания върху биологията на двата вида сухоземни костенурки- Testudo graeca ibera Pallas 1814 и Testudo hermanni hermanni Gmelin 1789 в района на гр. Кресна. - Дипломна работа, СУ, Биологически факултет, 75 с.

Beshkov Vl. 1997. Record-sized tortoises, Testudo graeca ibera and Testudo hermanni boettgeri, from Bulgaria. - Chelonian Conservation and Biology, 2 (4): 593-596.

Ivanchev I., (2007) Population ecology and biology of Testudo hermanni (Reptilia: Testudinidae) at Eminska Mountain, Bulgaria - Acta Zologica Bulgarica., 59(2), 153-163.

Ivanchev I. (2007)Uberwinterung von Testudo hermanni und Testudo graeca in der Natur und unter sehr naturnahen Bedingungen in Bulgarien

Ivanchev I. (2008) Eine Initiative zum Schutz und zur Erforschung von Landschildkroten in Bulgarien - Schildkroten im Fokus 5 (1): 3-17

Zivkov M , Ivanchev I , Raikova-Petrova G , Trichkova T (2007):First data on the population structure, growth rate and ontogenetic allometry of the tortoise Testudo hermanni in eastern Stara Planina (Bulgaria)- Comptes Rendus de L Academie Bulgare des Sciences 60 (9): 1015-1022.

Обратно